Българка разгада непознати имунни механизми на човека в университета Кингс колидж
26-годишната Ива Златарева е най-младата българка, която на 9 март тази година отбрани докторантура си по имунобиология в университета Кингс колидж, Лондон, Англия.
PhD /д-р/ Ива Златарева е пловдивчанка, приключила британската езикова гимназия в града. От 2012 до 2015 година учи Молекулярна генетика и фармакология в Кингс колидж в бакалавърската стратегия на университета.
„ През 2015 година получих стипендия от Биомедицинския теоретичен център и Кингс колидж, с цел да вляза в стратегия 1+3 (1 година магистратура по транслационни биомедицински науки + 3 години докторантура) “, споделя доктор Златарева. Цялата си докторска дисертация по имунобиология тя приготвя в лабораторията на научния си началник Ейдриън Хейдей в Кингс колидж.
„ Учих и направих дисертацията си за 3 години, което е извънредно късметлийско и бързо. Късметлийско, тъй като имам и обява за моята докторантура в едно от най-престижните научни списание в нашия отрасъл „ Нейчър имунолоджи “, разяснява работата си Ива Златарева.
За две от научните открития на научния екип, в който работи тя, Кингс колидж е подал документи в патентното ведомство на Англия. Патентованите научни познания и резултати от работата на доктор Златарева могат по-късно да служат в разработки против автоимунни болести като болест на Крон и гноен колит.
Най-големият обект, който доктор Ива Златарева е изследвала в лабораторията на своя теоретичен ръководител Ейдриан Хейдей в Кингс колидж, е била една доста специфична клетка. Става дума за Гама-делта Т-клетки от стената на дебелото черво у индивида, изяснява младият академик. Те са открити през 1985 година от научният началник на младата българка. Т – клетките са тип лимфоцити или както са известни с по-популярното име – бели кръвни телца.
“Но има доста типове лимфоцити. Освен това в тялото си имаме и Алфа-бета Т кафези. За тях към този момент притежаваме повече знания по какъв начин работят. Те са нужни на човек, с цел да има добит имунитет.
Клетките на вродената ни имунна система са първите, които реагират, когато имаш някаква зараза. След това те споделят с клетките на добитата имунна система, които спомагат за изчистването на инфекцията и основаването на имунна памет. Тя разрешава в бъдеще, при повторна болест със същия микроорганизъм имунната ни система да се пребори с инфекцията по-бързо.
Знаем каква е ролята на алфа-бета Т клетките при тези процеси, само че не ни е доста ясно какво тъкмо вършат гама-делта Т клетките. Моят принос е обвързван с рецептора на повърхността на Гама-делта Т клетките. Всяка клетка може да носи друг рецептор на повърхността си. При Алфа-бета Т клетките това дава опция те да разпознават разнообразни патогени.
При Гама-делта Т клетките не е изцяло ясно функционалността на другите рецептори на повърхността им. Моето изобретение се състои във обстоятелството че рецепторът на избрани Гама-делта Т кафези си взаимодейства с протеинов комплекс на повърхността на епителните кафези на стомашно-чревния тракт. Това значи че има директна връзка сред двете.
Потенциално, това може да бъде механизъм, посредством който епителната тъкан алармира на имунната система, и в частност на Гама-делта Т клетките, в случай че има проблем. За момента, приносът ми е в това да се опитам да схвана избрани механизъми в биологията. Чак по-късно можем да търсим приложение “ - изясни Златарева.
Ако тя сама бе финансирала своята докторантура, то сумата единствено за образованието й щеше да надвишава доста 30 000 паунда – включително таксата за Кингс колидж и разноските за покупка на човешки кафези. Със стипендията, която младата жена е завоювала в конкуренция с доста студенти от влиятелни университети в целия свят, тя може да си разреши в продължение на повече от 3 години „ единствено “ да изследва Гама-делта Т кафези у индивида. Понякога по 10-12 часа на денонощие.
Освен това доктор Златарева е получила финансова поддръжка и от Биомедицинския проучвателен център към Националната здравна работа на Англия. Тя е получавала и финансова поддръжка, с цел да се устоя през годините на подготовка на дисертацията. Така че докторантурата ми действително беше работа – в смисъла, който влагаме в България – изясни Ива Златарева.
„ В сферата, в която работя има още доста, което да се открива. Аз желая да продължа да работя научна активност и да приключа най-малко още един план в лаборатория на posdoc /след докторска/ позиция. Имам да натрупвам още опит в лаборатория.
Да поработя с разнообразни способи на проучване. Хубаво е да отида в друга лаборатория отвън Кингс колидж, само че за момента оставам тук. Отчасти тъй като ми е доста забавен планът.
Отчасти поради изключителната обстановка, която не разрешава да аплайвам другаде. Бих желала да е още веднъж план върху Гама-делта Т кафези или в общата сфера, в която се занимавам - мукозна имунология. “
В Англия младите научни служащи като доктор Златарева започват професионалната си работа със възнаграждение към 35 000 паунда , върху които към този момент заплащат здравни и пенсионни осигуровки.
При минимална работна заплата за страната от към 17 000 паунда, това значи, че младите научни служащи на Острова з апочват кариерата си със относително добър финансов стандарт.
PhD /д-р/ Ива Златарева е пловдивчанка, приключила британската езикова гимназия в града. От 2012 до 2015 година учи Молекулярна генетика и фармакология в Кингс колидж в бакалавърската стратегия на университета.
„ През 2015 година получих стипендия от Биомедицинския теоретичен център и Кингс колидж, с цел да вляза в стратегия 1+3 (1 година магистратура по транслационни биомедицински науки + 3 години докторантура) “, споделя доктор Златарева. Цялата си докторска дисертация по имунобиология тя приготвя в лабораторията на научния си началник Ейдриън Хейдей в Кингс колидж.
„ Учих и направих дисертацията си за 3 години, което е извънредно късметлийско и бързо. Късметлийско, тъй като имам и обява за моята докторантура в едно от най-престижните научни списание в нашия отрасъл „ Нейчър имунолоджи “, разяснява работата си Ива Златарева.
За две от научните открития на научния екип, в който работи тя, Кингс колидж е подал документи в патентното ведомство на Англия. Патентованите научни познания и резултати от работата на доктор Златарева могат по-късно да служат в разработки против автоимунни болести като болест на Крон и гноен колит.
Най-големият обект, който доктор Ива Златарева е изследвала в лабораторията на своя теоретичен ръководител Ейдриан Хейдей в Кингс колидж, е била една доста специфична клетка. Става дума за Гама-делта Т-клетки от стената на дебелото черво у индивида, изяснява младият академик. Те са открити през 1985 година от научният началник на младата българка. Т – клетките са тип лимфоцити или както са известни с по-популярното име – бели кръвни телца.
“Но има доста типове лимфоцити. Освен това в тялото си имаме и Алфа-бета Т кафези. За тях към този момент притежаваме повече знания по какъв начин работят. Те са нужни на човек, с цел да има добит имунитет.
Клетките на вродената ни имунна система са първите, които реагират, когато имаш някаква зараза. След това те споделят с клетките на добитата имунна система, които спомагат за изчистването на инфекцията и основаването на имунна памет. Тя разрешава в бъдеще, при повторна болест със същия микроорганизъм имунната ни система да се пребори с инфекцията по-бързо.
Знаем каква е ролята на алфа-бета Т клетките при тези процеси, само че не ни е доста ясно какво тъкмо вършат гама-делта Т клетките. Моят принос е обвързван с рецептора на повърхността на Гама-делта Т клетките. Всяка клетка може да носи друг рецептор на повърхността си. При Алфа-бета Т клетките това дава опция те да разпознават разнообразни патогени.
При Гама-делта Т клетките не е изцяло ясно функционалността на другите рецептори на повърхността им. Моето изобретение се състои във обстоятелството че рецепторът на избрани Гама-делта Т кафези си взаимодейства с протеинов комплекс на повърхността на епителните кафези на стомашно-чревния тракт. Това значи че има директна връзка сред двете.
Потенциално, това може да бъде механизъм, посредством който епителната тъкан алармира на имунната система, и в частност на Гама-делта Т клетките, в случай че има проблем. За момента, приносът ми е в това да се опитам да схвана избрани механизъми в биологията. Чак по-късно можем да търсим приложение “ - изясни Златарева.
Ако тя сама бе финансирала своята докторантура, то сумата единствено за образованието й щеше да надвишава доста 30 000 паунда – включително таксата за Кингс колидж и разноските за покупка на човешки кафези. Със стипендията, която младата жена е завоювала в конкуренция с доста студенти от влиятелни университети в целия свят, тя може да си разреши в продължение на повече от 3 години „ единствено “ да изследва Гама-делта Т кафези у индивида. Понякога по 10-12 часа на денонощие.
Освен това доктор Златарева е получила финансова поддръжка и от Биомедицинския проучвателен център към Националната здравна работа на Англия. Тя е получавала и финансова поддръжка, с цел да се устоя през годините на подготовка на дисертацията. Така че докторантурата ми действително беше работа – в смисъла, който влагаме в България – изясни Ива Златарева.
„ В сферата, в която работя има още доста, което да се открива. Аз желая да продължа да работя научна активност и да приключа най-малко още един план в лаборатория на posdoc /след докторска/ позиция. Имам да натрупвам още опит в лаборатория.
Да поработя с разнообразни способи на проучване. Хубаво е да отида в друга лаборатория отвън Кингс колидж, само че за момента оставам тук. Отчасти тъй като ми е доста забавен планът.
Отчасти поради изключителната обстановка, която не разрешава да аплайвам другаде. Бих желала да е още веднъж план върху Гама-делта Т кафези или в общата сфера, в която се занимавам - мукозна имунология. “
В Англия младите научни служащи като доктор Златарева започват професионалната си работа със възнаграждение към 35 000 паунда , върху които към този момент заплащат здравни и пенсионни осигуровки.
При минимална работна заплата за страната от към 17 000 паунда, това значи, че младите научни служащи на Острова з апочват кариерата си със относително добър финансов стандарт.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ